Иванчевскиятъ правописъ е името, давано понѣкога на първия официаленъ български правописъ, въведенъ съ наредба
на
министъра на народното просвѣщение Тодоръ Иванчовъ прѣзъ 1899 г.
Той остава въ сила до въвеждането на Омарчевския правописъ прѣзъ 1921 г., а прѣзъ 1923 г., съ известни
измѣнения, е
възстановенъ въ основнитѣ си положения и дѣйства до правописната реформа отъ 1945 г.
Приложението промѣня правописа на въведения текст, използвайки правилата на Иванчевския правописъ:
- добавя краесловнитѣ ерове при думитѣ завършващи на съгласна;
- поставя буква „ѣ“ (ять) на етимологичното ѝ мѣсто въ думитѣ, а сѫщо и за означаване на звука, който се изговаря ту като [йа], ту като [е];
- поставя буква „ѫ“ (голѣмъ юсъ) на етимологичното ѝ мѣсто въ думитѣ.
*Програмата има нѣкои пропуски и резултатътъ е невинаги напълно точенъ.
Полезни връзки
За връзка
Ако имате прѣдложения, забѣлѣжки или откриете грѣшки, можете да пишете на Петъръ Недѣлевъ: nedelevbg@gmail.com
Авторъ: Петъръ Недѣлевъ
Допринесли: Тодоръ Червенковъ, Павелъ Михайловъ